българските народни имена на растенията

u ^ .Ji^ o ïS СБОРНИКЪ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЪ КНИГА XX. Български народни названия на растенията т щ . ' \\ Д - Р Ъ П. К О З А Р О В Ъ floms populaires bulgares f ï§ Ê des plantes PRR D-r P. K O Z A R O V Ь Р /h 1 I % БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НАЗВАНИЯ НА РАСТЕНИЯТА отъ Д-РЪ П. КОЗЯРОВЪ С б о р н и к ъ на Б ъ л г . академ ия на н а ук и т Ъ . Книга XX . 1 Докладвано въ Природо-математичния клонъ отъ Ив, Урумовъ на 16. V. 1925 година. Български народни названия на растенията .1 О тъ д - р ъ П. К о з а р о в ъ . Вс^ка наука за обозначение на предмети и понятия изъ своята область има нужда отъ установени названия или термини. Ако такива липсуватъ, то за пояснение требва да прибягваме къмъ дълги, често отекчителни описания, или пъкъ да присвояваме чужди, които се явяватъ непригодни. Напротивъ, имаме ли свои собствени названия, рабо­ тата се много опростява, защото съ една дума можемъ да възбудимъ у нашите слушатели нужното представление или възпоминание за даденъ прЪдметъ. По тоя начинъ се избегватъ недоразумения и грешки, а най-главно, рЪчьта става кжса и определена. Тая нужда се явява твърде належеща, особено за естествените науки, дЪто предметите, които влизатъ въ областьта имъ, сж извънредно многобройни. Тамъ назва­ нията не сж само отъ външна— формална нужда, но т^хната наличность е отъ значение за развитието на самата наука. Добъръ прим-Ьръ за това представлява ботаниката. До Л и н е й тая наука се намираше почти въ своя зачатъкъ. „С ъ този чов%къ, казва 3, БасИБ,2 ботаниката стана сжща наука. До тогава много растения бЪха описани, безъ да иматъ имена, а сжществуещите названия се прилагаха произволно за разни растения.“ Нуждата отъ български имена за растенията не се чувства тъй силно при специалното изучване на ботаниката, дето обикновено си служимъ съ научните—латински названия. В ъ други случаи, обаче, както напр. въ училището, латинските се явяватъ неудобни, особено за уче­ ниците отъ долните класове; тамъ нуждата отъ български названия на растенията е голема и спъва успеха на обучението. Латинските названия обикновено плашатъ и убиватъ всека охота; те сж много научни за среднообразованите, а за широката публика — сж само думи безъ значение. Затова, колкото и да сж те необходими и незаменими за 1 З а да извадя на яве нЪкои необнародвани още материали по народнигЬ названия на растенията, които се намериха в ъ книжата на покойния професоръ по ботаника, д-ръ Ст. Георгиевъ3 ; да издамъ едновременно и со б ств е н и к си но­ менклатурни бел еж ки, събирани отъ нЪколко години насамъ, а сжщо и тия, които съ готовность ми се доставиха отъ н%кои приятели-естественици ; да събера повъзможносгь известните до сега народни названия на растенията, пръснати тукъ-тамъ изъ научни и популярни статии, учебници, речници и други пуб­ ликации, както и въобщ е да поставя въпроса на дневенъ редъ, за по-нататъшна разработка — ето мотивите, които ме заставиха да се заловя съ написването ма настоещата статия, която не е нещ о завърш ено, а само единъ приносъ, който по­ степенно ще се допълня и разширява. — София, юлий 1900 г. — Сжщ ата тази статия поднасямъ в ъ тоя видъ, както е била приготвена то­ гава, преди 25 години, и то по настояване на мои пряятелй-ботаиици, които присж тствуваха на реферата ми по нея, четенъ в ъ Д-вото на българските ботаници* на 15.1. 1925 г. Тя обхваща, прочее, литературни източници само до тая дата. М а­ териалите, които съм ъ събиралъ отпосле, ще се издадатъ допълнително 2 Geschichte der Botanik vom XV I Ja h rh u n d e rt bis 1850, München 1575. 3 Починалъ в ъ санаториума за гръдоб