шумерски митове в българския фолклор

СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИ ШУМЕРСКИ МИТОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР ДАНГРАФИК Варна, 2006 На корицата: Богиня Нинтум, теракота, начало на II хил. пр. н.е., Багдат, Иракски музей. 1 СЪДЪРЖАНИЕ • Въведение………………………………………………5 I.Сътворението.................................................................... 10 II. Семейството на Домна царица.............................. 18 III. Ан .......................................................................... 26 IV. Енки ....................................................................... 26 V. Енлил...................................................................... 43 VI. Нинхарсаг .............................................................. 54 VII. Богове от трето поколение ................................. 59 VIII. Сватбата на Ерешкигал ..................................... 69 IX. Сватбата на Инана ................................................ 82 X. Коледа ..................................................................... 92 XI. Лазарца……..……………………………100 XII. Китайски митове ..……………………..110 Епилог ................................................................... 124 Източници ............................................................ 128 Приложение 1 ...................................................... 131 Приложение 2 ...................................................... 161 Приложение 3 ...................................................... 166 2 На ползу болгаром и на пакост греком. Из приписки на последните бели листи на Жеравненския препис на История Славянобългарска. /по Раковски/ ВЪВЕДЕНИЕ Както е прието, ще се опитам да обясня целта на написването на тази книга, към кого е насочена. Давам си сметка, че дори да пренапиша всичко още два пъти – няма да достигна световните стандарти. Липсата на талант не може да се компенсира, а излишното “изпипване” е вредно. Врагът на перфекционизма е казал: ”По-добре работата да се свърши, отколкото да се свърши добре”. Във фолклора това звучи: ”Циндил-Пиндил на плета, Джаста-Праста на хоро”. За шумерската култура се пише малко. Обикновено се споменава заедно с още три-четири древни култури, което я обезличава. За това има важни причини и едната е страх от истината. Изглежда вече е време завесата да се вдигне. Това не е по моите скромни възможности, но ъгъла на завесата ще се опитам да отместя. Водещото начало на моето изследване е българският фолклор. Все още съм далеч от детайлното му познаване и едва ли зная повече от студентите 1-2 курс. От тях съм по-напред в разбирането на българския календар. Всичко, което пиша през последните няколко години, така или иначе опира до него. Използването му ми дава кураж да водя разговор с преподавателите на въпросните студенти. Когато се запознах със шумерската митология от книгите на Зекария Сичин1, видях че множество събития, отношения, семейни връзки и т.н. се 1 Сичин, Зекария. Хроники на Земята. Т. 1-6. С., 2001-2005. 3 повтарят буквално или с голямо приближение в българските народните песни. Поради грамадния обем на българския фолклор, може да се предположи, че ще се намерят песни за всеки мислим случай, включително и такива, които да напомнят за шумерския пантеон, но това да се дължи на голямата вариантност и да е чисто случайно явление. Това съм го имал предвид. Рискът да се опра на случайни прилики, да хвърля няколко години труд и да объркам някой доверчив читател си е мой. Отделих време и сили да разгледам по-подробно публикуваното на български език за шумерската митология, да прочета отново